В предишен бюлетин проучих някои идеи около илюзорната природа на линейното време и как минали и бъдещи животи всъщност се случват едновременно. След това следва въпросът – как можем да използваме това, за да ни помогне да живеем в по-добър баланс?
Една област около това, върху която искам да се съсредоточа, е „повторението“. Чувствам, че е вярно да кажа, че вторият път, когато преживяваме нещо, рядко е толкова вълнуващо, колкото първия. Колкото и усилено да гоним, това просто не дава същия шум. Можем да опитаме по-скъпа версия или по-вълнуваща, но магията от първия път е изчезнала. Толкова е трудно да възпроизведем това първоначално чувство на радост, на новост, колкото и да се опитваме.
Вярвам, че има причина за това. Душите ни са тук за преживяването, но те живеят във вечното време, така че щом нещо се е случило, то остава с нас. Душите ни просто не се интересуват от повтаряне на едно и също чувство, защото те вече живеят в него и имат достъп до него във всеки един момент. Тази първа целувка… този невероятен празник… това първо каране на велосипед… те се случват през цялото време в Духа.
Единствената част от нас, която се стреми да преживее отново удоволствието, е човешката част от нас, която живее в линейно време. Тази част от нас чувства, че след като нещо се е случило, то е приключило и следователно е загубено. Ако беше добро, тогава трябва да се опитаме да го намерим отново.
Това означава, че преследвайки паметта, ние го правим без пълна инвестиция или подкрепа от нашата душа. Душата ни иска нещо ново.
Вярвам, че в процеса на линейното време има дарби, ако му позволим да тече с благодат. Позволява ни да бъдем постоянно в движение, преминавайки през различните сезони и цикли на живота с всичките им нови възможности.
Това все още позволява структури и някои стълбове на стабилност, но те трябва да ни държат като любящ пазител, а не да ни ограничават в твърдост или повторение.
Нашите тела също ни помагат чрез начина, по който клетките се репликират. Ако харесваме изживявания, заредени с адреналин, клетките ни се регенерират с повече рецепторни места за адреналин, което означава, че е необходимо все повече и повече вълнение, за да се генерира същото чувство. Същото важи за захарта, пикантните храни, лекарствата – почти всеки опит – така че ни се показва непрекъснато нарастващата цена на опитите да намерим щастие чрез повторение.
Твърде много от едно и също, независимо дали са храни или преживявания, може да ни направи неразположени или неудовлетворени. Сега науката признава това с нашия микробиом, че разнообразието от добри бактерии чрез здравословна и разнообразна диета е от ключово значение както за нашето психическо, така и за физическо здраве. В това има послание.
Това трябва да ни насърчи да търсим нови изрази на любов, свежи нюанси, вместо да се опитваме да пресъздадем това, което вече е „минало“. Ако можем да овладеем това, знаейки, че така или иначе всичките ни преживявания могат да бъдат достъпни завинаги, ако искаме, тогава вече няма нужда да преследваме живота. Не е необходимо да бъдем хванати в алчност, адреналин, пристрастяване или повторение. Можем да прегърнем всеки нов момент, знаейки, че нищо предишно не е загубено за нас.
Искам да завърша, като се върна към мястото, откъдето всъщност започна вдъхновението за този бюлетин, думите на любимите ми текстове на песни, написани за Уитни Хюстън от Албърт Хамънд и Джон Бетис. Може би можете да прочетете този кратък откъс от нова гледна точка…
„Искам един момент във времето
Когато съм повече, отколкото си мислех, че мога да бъда
Когато всичките ми мечти са на един удар разстояние
И всички отговори зависят от мен
Дай ми един момент във времето
Когато се състезавам със съдбата
И в този един момент от време
ще усетя
Ще почувствам вечността“
С любов
Андрю