искам да пиша по-лично този месец с надеждата, че някои теми от моето собствено пътуване резонират с вас по някакъв начин.
Когато започвам всеки ден, тези ранни минути след събуждане са ключови за мен. В тези нежни и открити моменти задавам на Духа простия въпрос – кой е най-сладкият път за мен днес?
Впивам се в отговорите, които получавам, и ги използвам като основа за планиране на часовете напред. Това, което усещам, рядко е грандиозно, по-скоро идеалният баланс между работа, почивка и игра за деня и как може да изглежда това. Това е ключово, ако искам да уважавам собствените си ритми и тези на света около мен.
Част от тези насоки идват чрез моята телесна мъдрост. Тялото ми много ясно ми показва къде съм в дисбаланс. Това важи особено за храните. Сега съм леко неохотен веган. Вегетарианец съм от 11 години и намирам това за лесно, но напоследък тялото ми реагира и на млечни продукти и дори на животински продукти като вълна върху джемперите ми.
Да бъда напълно веган е правилният избор за мен, но си има цена. Усещам, че за мен веганството ме отделя от пътуването и преработката на селскостопански животни, но всеки от нас трябва да изработи собствена позиция по този въпрос.
Говорейки за това, семейството ми управлява много малък резерват за няколко спасени селскостопански животни. Въпреки че овцете, прасетата и козите живеят красив живот, смятам, че един от най-големите подаръци, които им даваме, е правото да умрат според собствените си условия. Има благодат и свещеност в животно, умиращо по естествен път, което изглежда държи светлина в мрака на глобалното търговско земеделие.
Това не е толкова лесно, колкото може да звучи. Като изключваме големите хищници, ние отказваме на раненото или лошо животно естествената смърт от хищничество и затова понякога трябва да вземем трудни решения кога да се намесим, за да облекчим страданието.
Нашият непосредствен съсед е древен средновековен манастир и земята тук е имала духовно присъствие поне от хиляда години. Духовните старейшини от онези дни може би са били по-добре свързани с енергиите на земята, отколкото повечето от нас днес. Когато избираха място за своето поклонение, те го правеха внимателно.
Харесва ми как тази специална земя държи пространството за всичките ми дистанционни сесии, груповото лечение и създаването на резонаторите. Всеки резонатор е пропит с връзката с тази част от Гея и свещената енергия, която представлява.
Също така използвам природата като огледало за моето състояние на баланс. Символичното присъствие на животните ме води и действа като алхимично влияние върху живота ми. Например миналия месец намерих красив ястреб врабче, хванат в мрежа.
Пуснах го и птицата отлетя към свободата си, може би символизирайки моята собствена свобода на някакво ниво. За мен в западната част на Обединеното кралство ястребът врабче, ветрушката и мишеловът държат пространството на Изтока на медицинското колело, където имаме перспективата за живот отвъд нашите индивидуални душевни пътешествия, където виждаме нишките, които ни свързват заедно в една по-голяма картина. Ако моите бюлетини трябва да имат някаква по-широка стойност, трябва да пиша по начин, който има значение за много от нас и помага да се свържем с това по-високо пътуване, с което всички можем да се приведем…
…което ме води до проблем с последния ми бюлетин, където пропуснах съществен аспект от тази по-висока перспектива. Пишейки за културни и религиозни догми около секса, не споменах директно дълбочината на преценката, която съществува около еднополовите връзки. Трябваше да стои на първо място в списъка и моите извинения на онези, които изключих. Ще се опитам да летя по-високо в бъдеще.
––––––––––––––-
Ето няколко въпроса, които ви каня да разгледате:
1. Унасяте ли се във всеки предстоящ ден или питате за вдъхновение, което да ви помогне да намерите най-сладкия път през него?
2. Ако търсите вдъхновение и подкрепа, кого питате?
3. Как и къде в тялото си получавате някакви отговори?
4. Как тялото ви говори с вас чрез чувствителност, симптоми, енергийни нива и т.н. Какво се опитва да ви покаже?
5. Какви отражения има природата за вас?
6. Защо си тук днес? Какъв е свещеният и уникален дар, който внасяте в творението днес?
И накрая, искам да ви поканя да предложите теми за бъдещи бюлетини. По-специално се чувствам привлечен да пътувам шамански до различни части на природата, за да видя какво искат да споделят с нас, може би антарктическите ледени полета, тропическите гори, планините и т.н. Това привлича ли някого? Ако е така, моля, изпратете ми вашите идеи и ще видя какво ще излезе.
С любов
Андрю